Artificial General Intelligence
Изследвания и университетски курс
Twenkid Universe
начална страница
HACKAFE 4 * ХАКАФЕ 4 * ?

Circle "Artificial Mind" - Кръг по Изкуствен разум "Разумир"*

Фокус: изкуствен интелект, универсален изкуствен разум (Artificial General Intelligence, AGI), машинно обучение, правене на филми и игри; спорт, купон и др.

Интервю на Разумир с Тош от 20.5.2018 г. Ред. 2.6.2018

Р: Разумир; Т: Тош


Р: Защо сте зачертали надписа "Хакафе 4" в заглавието? Какво е било това?

Т: Защото първоначално мислех да дам начало на "Хакафе IV" - нова версия на сдружението, в което участвах - "пловдивския хакерспейс". После обаче осъзнах, че искам да създам нещо друго.

"Хакафе" беше разнородно, различно до противоположност за различни хора и в различни моменти и се променяше с времето.

Р: Нещо като живо същество?

Т: Беше - до третата си версия. Няколко вампира отдавна подканяха живите да напуснат гробището.

Р: Не сте ли умрели наистина? Известно ми е, че т.нар. "лаб" физически е затворен от есента на 2017 г., вече от седем месеца, а събитията постепенно спряха преди повече от година. Днес, на 26-ти, опитах да отворя сайта на сдружението:
Error. Page cannot be displayed. Please contact your service provider for more details. (32)

Т: "Ние" не сме умрели, но старото нещо изгни отдавна, още преди да се затвори "лаба". Духът на друго нещо обаче, онова което отъждествявам и аз, никога не е умирал. Премина в хиперпространството и както виждате - още мърдам. Извинете, бихте ли ми показали зъбите си?

Р: Почакайте, говорите сякаш Вие сте представител или лицето на "Хакафе". Какъв сте всъщност?

Т: Не, благодаря. Обичах "Хакафе", харесвах някои от членовете, "моята" гледна точка към него и възможностите за действие там, но сред разнородните групи имаше такива, с които не бих искал да бъда заедно, нито пък те с мен. Не съм техен представител.

Мисля, че бях Сърцето и Артиста на онзи "лаб" обаче като такъв не си пасвах с обстановката. Стоях като чужд елемент още от първата версия. В третата опитах да се присадя отново. Тогава се бяха присъединили и няколко вдъхновяващи млади сърца, но тялото беше в процес на изпадане в мозъчна смърт.

Обаче ще бъда Лицето на въображаема форма на "мъртвото сдружение", когато завърша и представя един експериментален игрален филм, чието действие се случва в онази среда.

Р: Вече няма място, не се организират събития, не се събира никой - съответно няма и сдружение. Само гръмки мистериозни фрази без покритие! Кой знае каква тъпотия ще е този ваш "филм"?! Вероятно никой няма да го гледа!

Т: Онова старото го няма, да - и физически, и духовно. Останаха няколко духа. Като казвате - може би те все още са живи, защото не са били на мястото си и не са били органична част от мъртвото тяло. Спомням си, че когато сдружението беше "на смъртен одър", един от все още живите духове се опитваше да обърне внимание, че онова "нещо" не трябва да се свързва само с мястото. Все пак то се смени три пъти за 3 години.

Някои срещи е по-подходящо да се провеждат на други места - например в училища или в университети, или в кафенета, по конферентна връзка; или в парка, в планината, на... спортната площадка, на пистата и т.н. Стига да има желание. Уместността на името също беше спорна. Когато го избирахме преди 5 години, то ни хареса, но в последствие се оказа, че може би е било грешен избор и в практиката получи противоречиви оценки."Какво става с Интернет кафенето"?

Р: Казвате да не се свързвало с мястото. А с какво? С марката? С "духа", за който говорите?

Т: Да. Но духът беше различен за различни групи и противоречив. А общественото лепило - разредено.

Р: Не е имало привличане между хората?

Т: Затова се разпадат групите. Ако има "лепило", те се събират и измислят какво да правят.

Р: Какъв беше старият модел на мъртвото сдружение? Курсове на ай ти теми (джава скрипт и тем подобни), събития по редови ай ти теми, хардуерни сбирки, джава сбирки, ден на отворени врати с кратки представяния?

Т: Курсовете са били много отдавна, като изключим последния хубав за 3Д-принтери от преди една година, на който дойдоха около 5-6 души. Част от дейността беше да има пространство, където да отидеш, да се видиш с колеги, приятели, да поработиш над нещо, ако искате да поиграете. С времето почти никой не искаше да идва обаче. Лабораторията ставаше все по-призрачно място.

Иначе понякога е имало по-интересни технически събития и по-екзотични теми за програмиране; беседи с интересни гости, научни (за обсерваторията в Рожен) и др., както и опити и за по-артистични и купонджийски събития - рождени дни, новогодишни празненства, както и събития: Art & Tech, започната от Леонардо и организираните от мен Джем сесии и Изложбата-инсталация Хакери-художници и приятели, където бях основен автор. Имаше известен интерес към Art & Tech, но само в началото. Изложбата може би нямаше достатъчно реклама на по-нормални артистични места и общности, което приемам за моя грешка - бях предубеден, че и от там няма да откликнат, но не положих усилия да опитам. Само първата джем сесия в Хакафе III беше сполучлива - с пианист (Стив) и китарист (аз), няколко "почитатели" и по моя лична покана - красивата професионална певица и фотомодел Дес Иванова. Пак на гости, но без събитие, ни беше и талантливият и артистичен блус китарист Иван Павлов - Cherry, който изсвири няколко сола на стария ми Скуайър.

Р: В каква насока ще са новите опити на "новото нещо"?

Т: Що се отнася до мен - в по-авангардна, по-артистична, по-човешка, техно-артистично-забавно-социално купонджийска. Също така и спортна, на принципа "Здрав дух в здраво тяло". Искам да организирам спортни събития и състезания за "интелектуалци", а може и обратното - да свържа спортистите с "интелектуалците". И въобще - да се свържат и да обменят опит различни интересни групи, които иначе не се събират; да се създават интердисциплинарни връзки и така хората да разширяват кръгозора си, да подхранват ума си и животът да е по-шарен. Ще ми се да се създават връзки и между поколенията.

Например: "Мистър Здрав дух в здраво тяло" - състезание по културизъм или силови упражнения за хора с определена научна степен или интелектуални занимания и постижения извън физкултурата. Или национално първенство по лека атлетика или кросово бягане за учени или музиканти, или художници. Отборни състезания - художници срещу музиканти и т.н. Да, знам, че има "универсиади" и първенства за полицаи, журналисти.

Новите опити отчасти ще са продължение на артистичната "политика", която се опитвах да прокарам в мъртвото сдружение. Искам да осъществя повече връзка с хора от академичните среди, студенти и докторанти. Да поставя по-силен акцент върху ярки личности и ярки теми.

Бих внесъл, на шега, и идеологическа новост: "жреци", за да се подскаже, че е важно духовното, а не административното.

В миналия живот на онова сдружение имаше някои организационни "неточности", които не можехме да поправим. Представете си професионалисти, които са работили до 18 или до 19 ч "програмиране", да тичат след работа за събитие от 19 или 19:30, за да говорят или да им говорят пак за програмиране, може би в областта, в която се занимават всеки ден.

Имаше любознателни ученици, които имаха интерес да присъстват, но не им беше удобно да идват по това време.

Р: Жрецът ли ще произвежда новото лепило?

Т: По-скоро дейността и съвместните проекти биха привличали и сплотявали участниците. Например спортните събития, които са приятна, свободна среда за общуване и запознаване.

Друго, което би могло да обедини определен тип творчески и общителни хора да се виждат и да творят заедно, са големи, интересни, съвместни проекти. В тях ще се вършат вълнуващи неща, участието на повече хора ще е от полза и ще се получават красиви и впечатляващи резултати, към които всички имат принос. Ще се извършват дейности, в които има най-различни видове поле за изява, за развитие и за представяне и приобщаване или като партньори, или като симпатия от страна на по-широка публика. Правенето на филми например е такава дейност, защото е съчетание от всякакви творчески и изпълнителски изкуства и всякаква техника и технически умения, както и на организационни - съгласуване на работата между много хора. Когато се създават филмови истории, творците се превръщат в семейство. Бях писал няколко пъти по темата във форума на мъртвото сдружение, но за съжаление - без отзвук и подкрепа. Видеоигрите могат да се приемат като вид интерактивни филми.

Друга тема е проектиране, изработване, програмиране на робот - голям, сложен, а не играчка. Или пък на сложно компютърно приложение. Или пък - пускане на метеорологичен балон, или с други думи - космическа програма.

По нея започнахме подготвителна дейност в мъртвото сдружение, но колегите от ПУ ни изпревариха по забележителен начин. Гостувах на тяхна сбирка седмица преди пускането на четвъртата им мисия, която отново се издигна на височина над 30 км и донесе най-красивите кадри, благодарение на стабилизацията на балона, която те тъкмо бяха проектирали. Между другото, впечатляващо беше, че компютърът на тяхната капсула също е проектиран и изработен от един от тях, а не е готова система от типа на Raspberry Pi.




Р: Тези проекти не изглеждат реалистични - за тях е нужно да имате физическо място и финансови вложения, както и голям брой подходящи хора.

Т: Така е - засега. Затова има и един друг път, който също ще иска вложения, но може да ги направи някой друг.
Ако имаше желание у хората да създават заедно, нямаше да са необходими големи финансови вложения, но за съжаление желанието обикновено се поражда чрез тях.

Ако разгледате статистиката във фейсбук, в края на 2016 и началото на 2017 г. на мъртвото сдружение, анонсите за сбирки за Джаваскрипт и тем подобни достигат едва до неколкостотин души от над три хиляди възможни и не получават харесвания и коментари. Сериозните постове по правило не получават харесвания, коментари и интерес. Най-популярните теми от фейсбук страницата са щуротии с Правец и друга стара техника, светещите "въртулки" (спинери) в последната работилница, както и споделени смешки, свързани с компютри. Една от най-популярните публикации, или може би най-популярна, свързана с дейността на "Хакафе", се оказа последният хумористичен пост, на който автор съм аз. Той се състои от две снимки от фантастично честване на 5-тия рожден ден на Хакафе с торта и с надписи на прожектиран екран, на които пише "5 години Хакафе", с текст:
"Честит пети рожден ден на Хакафе! Мислят ни за мъртви, но все още водим активен задгробен живот".



В превод, ако е неясно: не сме мъртви, а онези, които ни смятат за мъртви - да си *** - гледат работата.

Статусът получи около 68 харесвания при достигане до около 1900/3400 души.

Да, възможно е реакциите да показват не само симпатия, но и снизходителен присмех. Показват обаче и че тази общност, или по-точно по-отзоваващата се част от нея, харесва смях и купон, но не й се ходи на сбирки.
Впоследствие обаче изтрих тази и други мои публикации поради гневни отговори и упреци от страна на недоволни бивши управници, според които, цитирам, съм бил "ударил тъпомера". Никой от тях обаче не си беше направил труда да отбележи преди това рождения ден, по същия начин и миналата година, когато сдружението все още действаше. Тези хора са въпросните "вампири", които се надигат от гробовете си.

Обикновено гостите са по-мотивирани да идват физически на събития, за да се запознават и да общуват с други хора лице в лице и за да изпитат вълнението от атмосферата, от срещата, от взаимодействието, от купона, който се случва преди и след това. Може би най-харесваното събитие на "Hackafe III" беше "Ретро гейм вечерта" малко след откриването, през септември 2016 г., по време на "Нощта на музеите и галериите", когато имаше стълпотворение от щастливи хора от всички възрасти. Тогава сдружението беше пълно с живот. Запасът му обаче стигна само за няколко месеца.

Ако става въпрос за сурово получаване на информация - тя е по-лесно достъпна по Интернет, без да се разкарваш някъде, особено пък като си уморен след работа, училище, лекции; така че основната функция дори и на информативните събития не е за "трупане на знания".

Всъщност, искам да създам нещо като "Planet Hollywood" и "Hard Rock Cafe", може би най-доброто от тях, в съчетание с моя начин и моя дух. В идеалния случай ще бъде научноизследователски и приложен институт в областта на мислещите машини и филмово и мултимедийно студио с по-широка обществена и развлекателна дейност.

Смятам да играя ролята на Арнолд Шварценегер, защото с него сме сродни души. Търся още двама или повече екшън герои и героини, подобно на онези от "планетата" на Холивуд: Силвестър Сталоун, Брус Уилис и Деми Мур.

Р: С Шварценегер? Екшън герои? Холивуд?!

Т: Да. Първото е дълга история. За второто - гледайте филма, за който споменах. А дали новото "нещо" ще е "за програмисти" - само донякъде, може би за някои от тях - зависи от тях. И за тях, но не само и не ми харесват ограничаващите скучни стереотипи.

Новото парти ще водят и на него ще са добре дошли широк кръг от личности с техните кръгове.

"Програмистите" биха били част от целевата група, и някои програмисти биха били "звезди" - по аналогия с Планета Холивуд и Хардрок кафе. Но ще има и други целеви групи и други звезди.

Когато средата и случващото се не може да бъде авангардна непрекъснато, нека поне да бъде по-забавно и интересно. По-отворена за общуване и за обсъждане, да има дискусионни сесии.

Да бъде творческа. Да идват творци - във всеки смисъл на думата, - които работят по нещо или искат да създадат нещо заедно или пък познават други, които биха се включили в нечие друго дело. Да се дават идеи за проекти и да се изпълняват, и да го има игривия дух.

Ако някой има намерение да създаде "нещо" готино, например филм, може да търси желаещи да бъдат актьори, или пък да участват по други начин, или заедно да се учат да правят тези неща.

Да се образуват отбори, състави, клубове, кръгове.

Да има представяния, премиери на филми или други произведения, срещи, беседи, състезания.

Мисля, че би било забавно да има събитие, подобно на "Plovdiv Game Jam", организирано от председателя на "Хакафе", но не за два-три дни, а за по-дълъг период, така че да се разработват по-сложни игри.

...

Когато е възможно, гости и действащи лица ще бъдат най-авангардните личности, които имат желание да се изявят или да водят шоуто.

Всъщност какво точно би било ще се разбере след като се разиграят реалните варианти, защото това "същество" ще е като живо и ще се развива. Отсега не може да се каже конкретно.

Мисля да дам глас за песен със събитие на тема Универсален изкуствен разум (или ако искате "интелект"), или Artificial General Intelligence, тъй като между другото съм автор на първия университетски курс на тази тема в света през далечната за изкуствения интелект 2010 г., както и на втория - през 2011.

Р: Хайде бе? Глупости! Вие сте някакъв пловдивски самозван "хакер" и всезнайко! Може да сте първи в света по лудост!

Т: Да, така ми говориха и преди 8 години няколко келеша, анонимно. Обаче MIT пуснаха курс по AGI чак в началото на тази година - виж линка по-горе. Едно време Бен Гьорцел - създателят на първите AGI конференции и на първото лятно училище по темата, което се проведе само месеци преди да обявя моя курс, похвали програмата и подбора на теми.

Р: Само големи думи - практическите резултати са важни, а не измислени курсове от самозванци в ПУ - преди толкова години. Имате ли права върху марката Хакафе?

Т: Нямам, но е по-добре да се разгранича от нея, макар че имам позволение от председателя на въпросното сдружение да я използвам в събития. Други бивши членове и управители съвсем са вдигнали ръце, като изключим претенциите за власт от гробищата, за които вече говорих.

Колкото до старата марка - под мое владение са две платна ("винила"), като едното го спасих от боклука; у мен е и емблематичната рисунка с котенцето на една художничка.

Р: С котенцето?!

Т: Едно което мяука и пие кафе. Вие какво си помислихте?

Предпочитам ново име на новото "нещо" като не е задължително то да бъде "сдружение с нестопанска цел". Може да е просто кръг от хора - засега без формалности и "спонсори". Кръщавам го "Artificial Mind" на името на блога ми по всезнание.

Не споделям манията на някои "свободници" и бивши хакафейци за радикална "некомерсиалност", особено ако те си работят добре платени неща, но изискват други да въртят свободното и безплатното в своето време за своя сметка.

Платежоспособни компании, които да вършат благотворителна дейност или пък неблаготворителна, при настоящето положение биха се грижили по-добре, отколкото да очакваме от членове да внасят достатъчно членски внос.

Мъртвото сдружение не се справяше успешно със събирането на членски внос, дори и когато той беше 10 лв на месец или дори с намаление 100 лв на година, и всъщност няколко години от съществуването си дължи на спонсорството на частни фирми. Едната беше осигурила безвъзмездно мястото на Сдружение II, а в последната година приходът от спонсорство на друга фирма покриваше голяма част от разходите на Сдружение III, защото вече почти никой от т.нар. членове не желаеше да плаща членски внос. В същото време обаче се фантазираше за "некомерсиалност".

Членски внос и бюджет обаче са необходими за наем. В момента това не е най-важното.

Р: Самоуверен сте, но опитът досега не показа ли, че няма хора и няма интерес? Мисля, че не ви взимат насериозно. Ако никой не дойде и се превърнете в поредния балон?

Т: Това че съм самоуверен и игрив не значи, че не иронизирам или че играта не е част от закачката и самоиронията. Ами да: очаквам да бъде поредният балон, очаквам в началото да откликнат само няколко души или нула, защото такъв се оказва животът в гробищната ни среда - не само на мъртвото сдружение.

Р: Защо не основахте този кръг някъде другаде тогава?

Т: Защото по непонятни и вероятно паранормални причини все още си "играя" тук. Може пък да се случи чудо. Вие да не сте погребален агент, който ме интервюира от името на мъртъвците?

Р: Да, погребален агент съм. Искам да се запиша в новото дружество. Всъщност кой сте Вие?

Т: Сложен въпрос. Що се отнася до разговора, да речем, че в един друг живот в далечното минало бях създателят на древното виртуално, фантастично и митично Дружество Разум с основна тема всичко за Мислещите машини. То съществуваше като част от едно от първите български електронни списания - "Свещеният сметач", вероятно единствено за "юнашка култура" - разбирайте, "моя дух". "Изследователският" ми блог Artificial Mind продължение и на списанието, и на "Дружество Разум". Всъщност сега си спомням, че още през 2012 г., година преди да се създаде "Хакафе I", се състоя сбирка в духа на новообявения сега кръг: "мини-конференция" в Пловдив в хотела с невероятното име "Интел КООП", но за съжаление без подкрепата на Intel Co.

Р: Не съм чувал за тези "юнашки" измислици. Бихте ли разказали повече за "конференцията"?

Т: Разбира се, че думата "конференция" и претенциозното й име са употребени с чувство за хумор. Събирането също мина със смях, както си личи и на снимките и по "хавайската ми риза", но участниците бяха сериозни: Светлин и Даниел сега са докторанти по роботика и изкуствен интелект в Единбург; Орлин стана известен инженер роботист. Имахме моралната подкрепа на Петър Кормушев, тогава ръководител на изследователска група по роботика в Италианския научно-изследователски институт в Геноа, а на следващата година - носител на наградата "Джон Атанасов". Там бяхме още моя милост - авторът на първите два университетски курса по AGI в света, - един от най-добрите ми студенти от втория курс и двама други гости. Тогава имах желание да се съберем като група и да обсъждаме редовно по конферентна връзка или по друг начин, но не успях да убедя останалите.

Следва продължение...


3D-шейдъра с логото на "Хакафе", снимки, видео и "стенопис": Тош.

* Името на български ще се доуточнява. "Разумир" има и друг клон, който се занимава с обществознание.

...
...

Blogs
Artificial Mind, Twenkid Studio
Contact & Collaboration
twenkid - in - gmail
Все още се изгражда...
...